
Конституционният съд (КС) единодушно махна забраната да се претендират разноски за адвокат при обжалване по административен ред на актовете, които са издавани от служителите на Националния осигурителен институт.
КС сметна за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи: „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита".
Това означава, че от всеки, на когото се е наложило да обжалва разпореждането, с което му се отказва обезщетение за безработица, майчинство или болест или пенсия или пък му е определено в неточен размер, и за целта е наел адвокат, няма да си получи от държавата парите, които е платил, въпреки че администрацията доказано го е ощетила.
Става въпрос за разноските за адвокат за обжалване на десетки видове разпореждания пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, пише "Лекс". Той е първата административна инстанция, през която трябва да се мине, за да се стигне до дело пред съд. И именно тази първа жалба е от ключово значение за успеха на гражданина да докаже правото си на обезщетение, помощ или пенсия.
От 1 август 2023 г. обаче изготвянето ѝ стана за сметка на ощетения осигурен или пенсионер, защото тогава влезе в сила актуалната редакция на чл. 120, ал. 2 КСО. Преди промяната това тя предвиждаше точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част".
Забраната да се търсят разноски за адвокат беше атакувана в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който подчерта, че тя уврежда правата и интересите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионерите, бременните и майките, пострадалите при трудови злополуки. И освен това е в пряко противоречие с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица (повече за мотивите на ВАдС виж тук).
В решението си КС напомня, че многократно е разяснявал „многопластовото съдържание на правото на защита" и че съществен елемент от него е правото на гражданите да защитават правата си с помощта на защитник.
И допълва, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията изисква да не се препятства не само достъпът до съд, но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато то е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд.
„С приетата законодателна промяна на засегнатите лица е вменена прекомерна тежест по самоорганизиране на защитата на правата им, което може да ги демотивира да упражнят свое конституционно право. Поради изложеното разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на чл. 56 от Конституцията", заявява съдът.
Той възприема и доводите на Висшия адвокатски съвет, че разпоредбата противоречи и на конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
„С промените в чл. 120, ал. 2 КСО се изключва отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на осигурителния орган, свързани с възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита при административното обжалване по чл. 117 КСО. Това представлява конституционно нетърпимо ограничение на субективното право, произтичащо от прогласения в чл. 7 конституционен принцип", заключава КС.
В решението специално се обръща внимание, че при обжалване на акт на НОИ, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, е напълно естествено този, който счита, че правата или законните му интереси са нарушени, да се обърне за правна помощ към адвокат. „Тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията", заявяват конституционните съдии.