Знаете ли, че под гроба на папа Франциск в базиликата „Санта Мария Маджоре" има археологически разкопки и древноримска domus (къща)? А че над тавана на базиликата е „скрито" истинско съкровище, както и първата в света сцена на Рождество Христово?
Хиляди поклонници от цял свят тези дни се стичат да видят гроба на папа Франциск в едната от четирите главни базилики в Рим. Малцина са обаче тези от тях, които знаят, че в подземията се намира музей, заемащ 700 кв.м. До него се достига от стълбище във вътрешния двор на базиликата. В подземната част на църквата има ценни археологически находки, които могат да се видят с предварително разрешение от Ватиканските музеи.
За какво точно става въпрос? Сред разкопките има и останки от римска къща „домус", открити през 70-те години на миналия век, покрит пазар и фрески на аграрен календар от края на II век сл.Хр. В подземната зона се намират и гробниците на т.нар. Либерийски каноници. Това били духовниците , свързани с ранната църковна структура около оригиналната църква, построена от папа Либерий (352–366) на мястото на днешната базилика „Санта Мария Маджоре".
Според преданието Дева Мария се явява на патриция Йоан и на папа Либерий и им казва, че на мястото, където на 5 август ще падне сняг, трябва да построят църква в нейна чест. Наистина, според легендата, в разгара на лятото на 5 август на хълма Есквилин в Рим пада сняг. Там се изгражда известната като Базиликата на Либерий.
По-късно (при папа Сикст III, ок. 432–440 г.) е построена по-внушителната базилика „Санта Мария Маджоре" на същото място.
Кои били канониците на Либерий? Духовници, свързани с първоначалната общност от каноници, които служели в базиликата на Либерий, предшественицата на днешната базилика. При археологически разкопки под съвременната „Санта Мария Маджоре", археолозите открили погребални ниши и гробници, приписвани на духовници от този период – наричани условно либeрийски каноници. Тези гробници са част от подземната структура и свидетелстват за ранно християнско гробище, използвано от членовете на клирикалната общност около базиликата.
Гробниците свидетелстват за приемствеността на църковната институция – от късната античност до Средновековиетo.
В подземния комплекс могат да се видят и помещения, разположени около просторен двор от имперската епоха. Има и термална баня с мозайки и ниши за отопление, древни керемиди, декоративни фрески с геометрични мотиви и уникален земеделски календар, изрисуван върху стената.
Музеят на „Санта Мария Маджоре" съхранява и ценна колекция от църковна мебелировка, литургични облекла, украси, предмети за богослужение, картини и гравюри, тясно свързани с литургията, историята и идентичността на първото марианско светилище в Западния свят. В края на миналата година бяха открити три нови зали.
До разположените на знатния етаж зали, или в сърцето на Каноническия дворец на папа Павел V (1605–1621), се стига по Голямото стълбище на канониците, изградено по времето на Бенедикт XIV (1740–1758). Там може да се насладите и на Ложата за благословии и на нейната великолепна мозайка на фасадата.
Новите зали са разделени на три секции, всяка посветена на определена тема. Залата „Витлеем на Запад" представя ролята на „Санта Мария Маджоре" като Базилика на Рождество Христово и място, където папите в продължение на векове са отслужвали коледната литургия, тъй като в нея се съхраняват дърветата от Светите ясли на Исус. „Сърцето" на изложбата е първата сцена на Рождество в историята на изкуството, създадена през 1291 г. от Арнолфо ди Камбио. Благодарение на иновативна витрина този средновековен шедьовър може да бъде разгледан отблизо и от всички ъгли. Мраморната група е придружена от т.нар. „Казула на Свети Йероним" – изключително рядък пример за средновековна литургична одежда. Мощите на Църковния учител, който избрал да живее във Витлеем до Светите ясли на Младенеца Исус, са пренесени около 1285 г. от Витлеем във „Витлеем на Запад" . Така била наричана базиликата „Санта Мария Маджоре".
В други зали могат да се видят две фрески, създадени по времето на Павел V от художника Балдасаре Кроче. Картините на таваните изобразяват Чудото на снега и Процесията на Свети Григорий Велики. Кулминацията на музея е залата „Съкровището на Salus Populi Romani", посветена на най-известната и почитана икона на Дева Мария в Рим и по света. В залата са изложени някои от най-ценните дарове, които папите са поднасяли на иконата като благодарствени дарове – оригиналната метална кутия с покритие от сребро, която я е съхранявала повече от три века, както и блестящите корони и изискани бижута, дарени от Григорий XVI (1831–1846) и Пий XII (1939–1958), които са търсили нейната закрила в трудни времена.
Освен това, може да се види и Съкровищницата на базиликата, разположена под дясната част на храма. Тези пространства са открити на 8 декември 2001 г. от Свети Йоан Павел II. Масивните сводове, изградени през XVIIи XVIII век, създават атмосфера като в съкровищница за съхранение на изключително ценни предмети и шедьоври на златарското изкуство.
