Имам контра предложение: Студентски град – зелена зона и велосипеди за студентите!
Спасителят на София Борис Бонев пламенно обяснява в ефир поредните си идеи за спасяването от задръстванията чрез червени, сини и зелени зони и техния обсег.
Темата не е от вчера и вече надлежно беше обсъдена в социалните мрежи с целия набор от „за" и „против", придружени с обичайните квалификации, препоръки и несъгласия.
Дотук нищо ново като опит за решаване на проблемите със задръстванията и тежкия трафик. Много „точна" грешка се е получила в една медия, която предавайки позицията на Бонев, в заглавие вместо „Време е да си изпълняваме обещанията" е изписано „Бреме е да си изпълняваме обещанията". Наистина е бреме и то голямо.
Новото е, че и части от Студентски град, който според думите на Бонев бил пълен хаос, трябва да стане зелена зона, но студентите с надлежна регистрация в общежитията да можели да получават стикери за паркиране.
Я пак...? Бедният студент, дошъл от провинцията и получил право на общежитие вече има кола на която да се осигури паркомясто? Доживях и този абсурд, въпреки че въпросът отдавна е известен - откакто зажаднелият за по-хубава кола след трабанта и москвича и 10-годишното чакане се нахвърли на евтините стари таралясници. И понеже беше евтино, но престижно, сега всеки втори младеж е горд притежател на 30-годишна нафтова печка, най-често черно БМВ, с което отъждествява представите си за престиж и самочувствие, а страната ни се превърна в гробница за стари тенекии.
Хайде сега да подредим нещата именно от гледна точка на представите ни за престиж, полезност, удобство и финансови възможности.
Преди десетина години бях в култовия университет в Оксфорд. Между отделните сгради – стотици велосипеди. Кола не видях. Студентът върти педалите и лете, и зиме. Избягвам примера с Нидерландия, но цяла Франция и Италия кара велосипеди, мотопеди и т.нар. „скутери". Бързо, евтино и удобно. Море от такива машинки по паркингите. За Китай да не отварям дума – мотопедът там е цар. Карат и млади, и стари, и работници, и служители. В Пекин има 101 университета, или техни филиали, но студент с кола звучи като спринтьор с плавници. А, да, и над 50% от тях са електрички. Тихи и чисти.
И никъде, гарантирам, никъде и никой няма да ви погледне с пренебрежение, че нямате кола, с която да се придвижи до института, или университета. А Китай, уважаеми, е на нашето ниво на стандарт на живот и доколкото мога да преценя една степен отгоре.
Но виж, в най-бедната страна в ЕС студентът непременно трябва да си дотътри задника до някоя сграда на института, общежитието, или спортна зала (ако не се отбие в някое казино) с автомобил. И от това Студентският град е наистина заприличал на кочина. Паркира се къде ли не и както ви падне. Няма тревни площи, няма градинки, няма тротоари. Та да попитам радетеля на велосипедите Борис Бонев къде са студентите-колоездачи, как се използват там велоалеите и какво правите, за да ги насърчите? Та вие правите точно обратното – давате им стикери за паркиране.
Ще ви кажа какъв е изходът, но нямате куража и опита да го направите. Превърнете не части, а целия Студентски град зелена зона и стикери само за живущите с цена примерно 120 лева годишно. Обявете го за зона със специален режим на допуск и престой. После закупете 2000 велосипеда, както го правят общините в много градове по света и ги разположете по 400 в 5 от основните входове към градчето и изградете там КПП-та с електронно отчитане на номерата на колите на живущите и преподавателите. По груби сметки ще ви излезе милион. Който не иска да върти педалите, да си закупи електрическо скутерче. На едно паркомясто се побират между 3 и 4. С едно изречение – направете най-после нещо различно, смислено, модерно и подредено в тая столица.
А, да, и още една идея – ако ще раздавате стикери на студенти – само на отличниците с подпис на ректора.
Що се отнася до тревожния въпрос какво ще правят нещастните бедни студенти през зимата – ами каквото правят техните връстници в Дания, Нидерландия, Франция, Великобритания, Италия и най-вече – в Китай. Снимката на скутерче, или велосипед с „юрганче" е достатъчно красноречива.
Хайде да ви видя!
