Какво кино правят децата? Отговорът на този въпрос ще стане видим на 11-ото издание на фестивала “Срещи на младото европейско кино” - единственото по рода си културно събитие у нас, насочено към най-младата публика между 6 и 19 години. В рамките на седмица деца и тийнейджъри ще гледат филми, ще представят свои ленти и ще журират произведения на свои връстници.
Официалното откриване е на 19 юни в зала “Славейков” на Френския институт в София, където ще има специален киноконцерт под надслов “130 години кино”. Програмата включва селекция от филми на братя Люмиер - създателите на киното, които ще бъдат прожектирани с акомпанимент на пиано в духа на първите кинопрожекции от края на XIX век. Публиката ще види и класически неми комедии като “Авантюристът” на Чарли Чаплин и “Плашилото” на Бъстър Кийтън, както и изненада от Алис Ги Блаше - първата жена режисьор в историята на киното. Филмите ще бъдат озвучени на живо от квинтет с участието на Кристина Хинова (цигулка), Васил Вутев (барабани), Даниеле Феббо (контрабас), Иван Йорданов (саксофон и флейта), под музикалното ръководство на Станислав Арабаджиев.
В една от творческите работилници на фестивала по-малките ще рисуват директно върху аналогова филмова лента и ще създават анимация кадър по кадър, а в друга младежи над 16 години ще работят с архивни кадри, ще влязат в ролята на документалисти и ще експериментират с монтаж.
Фестивалът е кулминация на програмата за кинообразование - “Кино в училище”, с над 200 ателиета, организирани из цялата страна. В тях учениците са реализирали над 40 късометражни филма, част от които са излъчени на кинофестивали в Париж, Лисабон, Висбаден.
Това е
първото издание на фестивала под патронажа на Европейския парламент
“Срещи на младото европейско кино” започва като студентски проект между една българка, която учи в Сорбоната - Ралица Асенова, и двете ѝ френски колежки Лена Руксел и Камий Бадюел. Идеята им бързо намира своята публика, а след няколко успешни издания фестивалът се утвърждава като платформа за млади таланти. Както много културни събития по света, и този фестивал е засегнат от пандемията. В този труден момент към екипа се присъединява Еви Карагеоргу. Тя тъкмо се е прибрала в България от Лондон, където работела в продуцентска компания за документално кино и развивала тяхната стратегия за училищни прожекции и ресурси. В София потърсила нещо подобно и така попаднала на неправителствената организация “Арте Урбана колектив”, създадена от Ралица. Двете си допадат и днес Ралица е ръководител на фестивала, а Еви Карагеоргу е негов артистичен директор.
Еви Карагеоргу:
Българските ученици
са по-срамежливи,
не смеят да
изкажат мнение
- Организирате 11-ото издание на фестивала, какво научихте досега от него?
- Научихме най-важния урок - че в България децата и младежите са изключително наблюдателни, открити и смели в изразяването на своите чувства и мисли. Всяка година те ни показват колко е важно да им бъде осигурена среда, в която да се изразяват свободно, да гледат по-различно съдържание, което им дава смисъл. “Срещи на младото европейско кино” е единственият фестивал у нас, който създава такава мрежа за деца и младежи.
- Какво искате да постигнете с този проект и защо точно кино, което е сложно за правене изкуство?
- Искаме да отворим вратата към световното кино за деца и младежи, защото то има силата да ги пренесе в друг свят, да ги срещне с различни гледни точки и култури и да ги провокира да мислят. За нас е важно не само да гледат филми, но и да споделят мнението си, да се учат да слушат другите и да разпознават големите въпроси, които филмите поставят - в контраст с готовите послания, които ги заливат от социалните медии и представят света черно-бял. Нашите програми имат две страни: гледането на кино и правенето, творческата изява. Много от нашите киноработилници имат експериментален педагогически подход - той дава на децата поле за изява, свобода на въображението.
- Къде и как се създават филмите?
- Филмите, които селектираме за фестивала, се създават по целия свят - от големи европейски студиа до малки независими продукции. Ние се фокусираме не толкова върху мащаба, а на силата на историята и гледната точка на авторите. Много от филмите са създадени с подкрепата на национални филмови фондове, университети или дори в рамките на образователни програми. Ще покажем и филми, създадени от ученици като част от няколко международни програми, в които участваме.
- Училището е консервативна институция, как успяхте да вкарате кинообучение и кинообразование в класните стаи?
- Постигаме го с постоянство, уважение към учителите и с дълбокото убеждение, че киното има място в образованието. Избрахме да създадем доверие, че киното в училище е работещ педагогически метод. Организираме обучения за учители, така достигаме до преподаватели, които искат да предложат нещо повече на учениците си, и им даваме инструменти - качествени филми, обучителни материали, възможности за участие в киноработилници. Така киното става естествен начин да се говори за важни теми - емоции, история, различия, ценности. Когато предложиш смислено съдържание и подход, дори консервативните институции отварят врати.
- 1800 филма сте получили от цял свят от млади автори, върху какво най-вече наблягат те?
- Най-общо, вълнува ги темата за отчуждението и копнежът за свързаност - осъзнаването, че имаме толкова сходни преживявания и усещания, а ни е трудно да комуникираме един с друг. Както и теми като идентичност, приятелство, приемане на различията, психично здраве, социална справедливост и дигиталния свят. В много от филмите личи смелост, експериментаторски дух и желание за промяна. Това е огледало на едно поколение, което мисли критично и не се страхува да задава трудни въпроси.
- Представяте филми на български ученици, които се прожектират и в чужбина. Как стоят нашите деца на международната киносцена?
- Една от международните програми е създаване на късометражен филм - всяка година с конкретна тема, и децата работят цяла година с помощта на учители и ментори. Проектът изисква много ресурси и от България успяваме да включим едно-две училища на година. Готовите филми се представят в европейска държава, деца от цял свят се събират на едно място, това е изключително вълнуващо за тях. Филмите на българските ученици стоят достойно. Това, което забелязвам обаче, е, че нашите ученици имат нужда от много повече работа, за да дадат израз на творческото си мислене. На техните връстници от други държави това се удава по-лесно, защото образователните системи поставят фокус върху изкуствата, върху критичното и креативното мислене. Нашите ученици често са по-срамежливи, не смеят да изкажат мнение. Когато започваме работа, им е по-трудно да мислят извън клишето. Именно затова такива проекти са толкова важни - децата израстват, стават по-уверени и по-креативни.
- Ще се роди ли българският Фелини от тази програма?
- Тази година в проекта участва киноателие от село Дерманци, децата бяха в Париж, където се проведоха прожекциите на филмите. Миналата година ученици от Велико Търново представиха своя филм за една уличка в града в Лисабон, преди това българска прожекция имаше във Висбаден, където българските деца се срещнаха и разговаряха с Вим Вендерс. Тази година темата е творческото мислене в класната стая с помощта на киното. Ще участват ученици от Враца, Бургас, Вършец, село Драгичево. Защо не да се появи и българският Фелини?
- За първи път фестивалът е под патронажа на Европейския парламент, това е висока оценка. Имате ли контакти с българските институции в културата и образованието, работите ли с тях?
- Радваме се, че Европейският парламент припозна нашата кауза и я подкрепи. Стараем се да поддържаме активни контакти с българските институции. Навсякъде по света кинообразователните програми се създават и менажират именно в сътрудничество между министерства, неправителствен и образователен сектор. Важно е сегашният диалог да прерасне в работещи програми.
