Бонсай - природата в миниатюра

Бонсай на японски означава “отглеждане в поднос”. Това е изкуство за отглеждане на точно копие на реално съществуващо в природата дърво в миниатюра.

Стилът възниква в Китай в епохата на династията Тан (618-907). Една от легендите е, че императорът заповядал да се пресъздаде миниатюрна империя с всички китайски градове, реки и гори. За тази цел били създадени и мъничките дървета.
Към края на VI век изкуството е пренесено от будистки монаси в Япония. Минирастенията украсявали ниши в домовете. Максималната височина на дърветата не трябвало да превишава половин метър. С развитие на техниките за съзерцание започва масовото им използване при чайните церемонии. Именно японците създават множеството стилове за подредба на бонсай. Първата изложба се е състояла през 1914 г. в Токио.
За бонсай се използват обикновени видове дървета – ела, бор, клен, хвойна, ясен, акация, ябълка, вистария... В затворено помещения по този начин виреят и някои популярни стайни растения с дребни листа и гъсти клони – фикус, бенджамин, бугенвилея, каламандин, нар, албиция, азалия, гардения, китайска роза. Те стават мънички благодарение на постоянното подрязване и използването на различни техники в зависимост от стила. При това съотношението на размерите на кореновата система, ограниченият обем на съда за отглеждане и надземната част на бонсая трябва да съответстват на пропорциите на същото дърво, но в природата. Създадените през вековете стилове са различни. Най-общо се делят на две големи групи.