Радина Кърджилова е емоционалната поанта в спектакъла, Иван Юруков - най-добрият възможен избор за ролята на писателя, голямата изненада - Дарин Ангелов
Спокоен софийски следобед. Ян Тесман (Дарин Ангелов) посреща леля си (Бойка Велкова), за да я отведе у дома, където живее със съпругата си Хеда Габлер. Скоро са се върнали от 4-месечно сватбено пътешествие. Говорят си за изкуство, лелята носи подарък към интериора на артистичното им жилище, обсъждат хубавите дни пред тях. До момента, в който влиза Хеда Габлер (Радина Кърджилова) – млада, ексцентрична художничка с авангардни идеи.
От тази минута на представлението до финалния акорд във въздуха ще се настани напрежение и сгъстяващо се тягостно чувство за нещо неизбежно зло, което ще се случи. Зад крехката си физика и демонстративна отстраненост Хеда представлява буре барут, което предчувстваш,че ще избухне. И понеже пиесата не е балканска драма, а скандинавска, бурето е пистолет. Ясно е, че ще гръмне, въпросът е кога, защо и срещу кого.
В руската рулетка участват още Теа (Ана Пападопулу), състудентка на Ян Тесман, с когото в близкото минало са имали кратък любовен романс, Давид Левборг (Иван Юруков) - писател, в когото Теа, отчаяна и уморена от неравностойния си брак, е влюбена, но се разкъсва от съмнения, че той има друга муза, и Филип Брак (Деян Донков) – приятел с възможности, осигурил апартамент на младото семейство Тесман срещу бъдещо издължаване.
В този дом има една тайна стая, която Хеда Габлер е превърнала в ателие и не допуска никого. Тази стая-черна кутия,
ще отключи неподозирани събития,
а обитателката ѝ ще превърне собствения си живот в авангарден in memoriam пърформанс, повличайки по пътя си всекиго, с когото е била във връзка – съпруг, колеги, приятели, роднини. Хеда Габлер всъщност е един загадъчен образ и прочутата пиеса на Ибсен не дава отговор на въпроса от какво са породени демоните в съзнанието ѝ. Ние виждаме само как те провокират разрушителни действия у всички персонажи. Хеда е кукловодът, който задкулисно дърпа конците в това dead man walking риалити.
Руският режисьор Тимофей Кулябин, изгонен от Путинова Русия заради антивоенната си позиция, поставя прочутата пиеса на Ибсен в Народния театър по нестандартен начин. Той и екипът му от драматурзи, сценографи и художници разполагат само част от действието на голямата сцена. Паралелно използват няколко открити пространства в София, където текат взаимоотношенията на другите персонажи, като в реално време те се излъчват на екрани в залата. Така зрителят следи сюжета в неговия контекст и предистория.
Подобно нещо гледах преди години на Единбургския театрален фестивал в представление на Нидерландския кралски балет. Тогава освен на сцената, където танцуваха балетистите, камера показваше на екран разпадащите се отношения на двойката в съблекалните и на улицата. Виждахме как балерината отблъсква партньора си в коридора извън гримьорната си, а после я проследявахме по улицата на път за дома. Бях много впечатлен, а още повече ме порази новината, че балерината умира, блъсната от кола, докато пресичала същата улица пред театъра. В по-късните представления режисьорът беше запазил автентичните видеокадри с титулярката.
Днес този похват вече не е рядкост. Обикновено се използват предварително заснети видеокадри, които се възпроизвеждат в момента на представлението. В случая с “Хеда Габлер” става дума за много по-голямо по мащаб техническо решение, в което
чрез директен
стрийминг се
предават
паралелни сюжети,
действащи лица и отношения, които текат из улици, градинки и кафенета на София едновременно с играта на сцената. Освен че е сложно и рисково, това решение дава възможност в тъканта на представлението да навлезе автентичната атмосфера на града. В много от кадрите героите вървят нанякъде, крачат бързо и продължително, изкачват стълби, пресичат улици и това движение внася динамика в представлението като своебразен контрапункт на протяжните експертни разговори за изкуство, които на места могат да досадят на обикновения зрител.
Не знам как Кулябин е подбирал актьорите, но кастът е отличен. След “Медея” на Деклан Донелан
Радина Кърджилова е
изборът на втори режисьор от
европейска величина
С всяка фибра на тялото си тя предава болните мисли на съзнанието си. А сцената, в която излива кофа мастило, за да удави в нея ръкописа на бъдеща книга, е концептуалната и емоционална поанта на представлението.
Иван Юруков е най-добрият възможен избор за ролята на писателя Давид Левборг, алкохолизиран и разкъсван между невъзможните избори в любовния и творческия си живот. Голямата изненада за мен е Дарин Ангелов в отлично изиграната главна роля на Ян Тесман - съпруг на Хеда Габлер. На фона на мрачните, потиснати, изгубили житейска посока персонажи неговият герой е единственият усмихнат, въодушевен, пълен с енергия и рядка доза романтика, готов винаги да помогне и да разреди нагнетеното напрежение. Разбира се, това е само видимият слой на неговия характер, докато дълбоко в себе си той е наясно със случващото се и умело и нюансирано пресъздава емоционалните амплитуди на чувствата си. Деян Донков е в познато амплоа на влиятелна личност с власт и възможности, но винаги с подмолен втори план за действие. Ани Пападопулу е последното парченце от своеобразния любовен петоъгълник, на който ставаме свидетели. Като в ефекта на доминото всички те ще паднат жертва на нездравите отношения помежду си.
Бойка Велкова и Албена Ставрева допълват екипа от водещи роли – Велкова като аристократична дама, потънала в мъката за умиращата си сестра, а Ставрева като камериерката – вечния свидетел на всичко случващо се в къщата на ужасите.
“Хеда Габлер” е тежка екзистенциална драма, в която няма злодеи и светци. Непрекъснато става дума за любов, но няма нито една целувка, дори капчица обич липсва. Всички са пометени от разрушителната сила на неудовлетворението, на непреработените чувства и потиснатите емоции у една екстравагантна артистична личност, изповядваща пълна свобода и несъобразяване с ничии норми.
Без да е шедьовър, представлението безспорно е голямо събитие в театралния живот на България.
